За какво могат да бъдат осъдени премиери и министри? Един лъгал,

За какво могат да бъдат наказани министър председатели и министри? Един лъгал, че цъфтим, различен платил на себе си – все в персонална изгода. Прочетете обвинителните актове от предишния век.

Отдаване на апетитни обекти без търгове, погашение на противозаконни компенсации на доближени до властта сдружения, клиентелизъм, облагодетелстване от позициите си в ръководството, заграбване на държавни пари. Не, не приказваме за България през 21-и век, а за България при започване на предишния век.
През 1911 година петима български министри отиват
на съд за корупция, от тях двама са някогашни министър-председатели. Обвинителният акт е над 700 страници, очевидците са 591, а движимостите лица 15. Обвиняеми са ген. Рачо Петров, някогашен министър-председател и министър на външните работи, доктор Петър Гудев, някогашен министър-председател и министър на вътрешните работи, доктор Никола Генадиев, някогашен министър на търговията, ген. Михаил Савов, някогашен министър на войната, и Иван Халачев, някогашен министър на общите здания, пътищата и известията. Петимата са от Народнолибералната партия и са упрекнати в нарушаване на конституцията “чрез систематическото неспазване на законите и във щета, породена на страната в персонална изгода ”.
Обвинителният акт е структуриран в няколко елементи.
Първата е история на обвиняването “срещу някогашните министри от кабинетите на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев ”. Останалите 7 са обширно изложение на обстоятелства, доказателства, таблици за разноски.

Тримата министър председатели, чието ръководство се проверява, са отпред на държавни управления за малко. Рачо Петров оглавява 26-ото държавно управление от 19 май 1903 до 4 ноември 1906 година Димитър Петков е водач на Народнолибералната партия и е отпред на 27-ото държавно управление, което е на власт от 1906 до 1907. Той е татко на земеделските политици Никола Петков и Петко Д. Петков. Убит е през 1907 година Петър Гудев е министър-председател в 29-ото държавно управление от 16 март 1907 до 29 януари 1908 година
Ето абзац от глава трета на обвинителния акт, който се отнася до един заем:
На 7 декември 1906 година при внасяне на бюджета на България за 1907 година министърът на финансите Лазар Паяков е направил едно изложение за финансовото състояние на страната, в което рисува с най-оптимистични изрази благосъстоянието, консолидирането на бюджета и огромните остатъци.

Той се старае да убеди националното посланичество, че финансовото състояние на страната е така положително, че дори изключителните задължения, за постройки на железниците за още 2-3 години, ще може да се посрещнат от бюджета.

Но още не заглъхнали отгласите от тази тирада за цветущото състояние на страната, Паяков изненадва националното посланичество с един нов държавен заем от 145 милиона.
Оказва се, че от цялата сума страната получава единствено 25 милиона,
а останалите 120 милиона остават на ситуирани на Банк дьо Пари да ги използва за най-различни цели, неспоменати в контракта, нито упоменати пред Народното събрание.

Това е част от обвиняването на някогашните министри ген. Михаил Савов и Никола Генадиев. За това са разследвани единствено те, тъй като други министри не са упрекнати. Михаил Савов е от личностите в нашата история с доста спорна популярност. От една страна, незабравим боен, а от друга, считан за един от виновниците за Първата национална злополука. Обвиненията против петимата се десетки, простират се на 3 страници.
Рачо Петров да вземем за пример е разследван, че е изплатил
компенсации на своето сдружение, строило линията Радомир – Кюстендил – турската граница и на предприятието, направило линията Саранбей (Септември) – Пловдив – Нова Загора, както и за доставката на патрони от “Манфред Вайс ”.

Иван Халачев е упрекнат, че е изменил трасето на линията Девня – Добрич.

Бившият министър председател Петър Гудев е разследван, че е присвоил 241 208 лева А също и че еднолично дава на компанията “Грове ” инсталирането на централното водно отопление в двореца.

Едно от обвиняванията на Никола Генадиев е, че е
дал на концесия пречистване на нефт и произвеждане на газени тенекета
Разследването против тях стартира по метод, прочут и през днешния ден.

На 22 февруари 1910 година няколко депутати от опозицията и “няколко от болшинството ” внасят предложение, подкрепено от към стотина народни представители. С него те желаят 14-ото нормално национално заседание да назначи “изпитателна комисия ” за ръководството на страната през интервала 5 май 1903 – 16 януари 1908 година по отношение на “делата на някои някогашни министри от кабинета на Рачо Петров, Димитър Петков и доктор Петър Гудев ”.
На 25 февруари 1910 година събранието “единодушно възприема предлагането ”,
като взема решение да назначи 15-членна “изпитателна ” комисия (сега депутатите я назовават краткотрайна анкетна комисия – б.р.). В нея влизат трима от опозицията и 12 от болшинството.

Комисията “тутакси се захвана ” да изследва ръководството сред 1903-1908 година ”. На 11 ноември 1910 година отчетът е подготвен. Месец по-късно, на 10 декември, шуменският народен представител Атанас Краев предлага министрите в отчета да бъдат дадени под съд. Народното събрание преглежда предлагането на 16 декември 1910 година По време на дебата са изслушани и някогашните министри. Депутатите избират 12-членна следствена комисия, която още на 22 декември 1910-а “се захваща ” със своята работа, а на 6 февруари 1911-а излиза с отчет. Три дни по-късно някогашните министри са изслушани от комисията. На 13 февруари 1911 година Народното събрание взема решение “да се предадат на съд за редовно нарушаване на законите и щета, породена на страната за персонална изгода ”. Гласуват държавен обвинител да бъде депутатът Георги Данаилов, а “другари на държавния обвинител ” доктор Александър Гиргинов и Васил Милев.
С декрет от 15 февруари 1911 година според Закона за съдене на министрите
назначена следствена комисия в състав: ръководител Иван Иванов, член на Върховния касационен съд, Иван Мачев, подпредседател на Пловдивския апелативен съд, и Велю Кючуков, подпредседател на Пловдивския областен съд. Комисията изисква бумаги от разнообразни институции.

Предварителното дирене визира единствено тези закононарушения, които са посочени в решението на Народното събрание. И през днешния ден е по този начин. Народен представител може да бъде съден единствено за това, за което Народното събрание е дал единодушие да му се смъкна имунитетът.

На 27 февруари 1912 година следствието дружно с всички преписки е предявено на разследваните. То “остава в ръцете им ” повече от два месеца. Оказва се обаче, че и тогава е имало “шиканиране ” (мотаене – б.р.) на процеса, тъй като някогашният министър на търговията не се е явявал постоянно пред следствената комисия за предявяване на обвиняванията, поради което му дават 20-дневен период. На 12 май 1912 година следствената комисия завършва работа с предявяване на обвиняванията. Петимата са съдени от Държавния съд. Никой не влиза в пандиза тъкмо за тези обвинявания.